Христо (1886–1966), болг. правосл. библеист. Был проф. Софийской ДА им. св. Климента Охридского, одним из первых ее сотрудников по каф. Свящ. Писания НЗ. Работы Г. охватывают вопросы истории новозав. канона, исагогики и экзегетики.
Публ. в: Годишник на Богословски факултет (ГБФ): Притча за неправедне домоуправител (1928); Протоевангелие на Иакова (1930); Евангелие на евреите (1931); Мураториевят канон (1932); Братята Господни (1933); Евангелие от Матея: Исагогическо изследоване (1936); Предговорът на Евангелието от св. ап. Иоана (1939); Евангелието от Лука (1941); Деяние на св. апостоли (1942); Новозаветна херменевтика (1943); Послание на ап. Иакова (1945); Живот и дейност на св. ап. Павла (1946); История на новозаветния канон (1947–1948); Проповедта на Иисуса Христа та на планината (1949); в: Духовната култура (София): Подлинност на Евангелието от св. ап. Иоана Богослова (1929, Кн. 34–41); Св. ап. Павел — Апостол на любовта (1951, Кн. 7–8); Св. Писание на Нове Завет и путовато зачение (1955, Кн. 2–3); Св. ап. Петър в Новия Завет (1954, Кн. 7–8); Годишник на Духовната академията (София): Денят на Тайната вечеря (1952); Перво послание на св. ап. Петра (1954); Апостолскиеят собор в Иерусалм (1954); Вяра и добри дела: Екзегетическо изследоване (1960). Кроме того, в 1946 в Софии вышла работа «Евангелски синопсис».
